Онлайн хазарт регулация в България: НАП, лицензи и забраната на рекламата

Преди шест години, когато започвах да следя регулацията на онлайн хазарта в България, картината беше хаотична – Държавната комисия по хазарта се сменяше от НАП, правилата бяха неясни, а нелицензираните оператори работеха почти безнаказано. Днес ситуацията е коренно различна. От август 2020 г. НАП е единственият регулатор на хазарта в България – решение, кодифицирано в Закона за хазарта с ДВ бр. 69/2020 – и промените, които последваха, преоформиха целия пазар по начин, който мнозина не очакваха.

България е сред малкото европейски държави, които активно регулират онлайн хазарта – не просто на хартия, а с реални действия и конкретни резултати. НАП блокира нелицензирани сайтове, увеличава изискванията за лиценз, събира данъци от операторите и от 2024 г. забрани хазартната реклама изцяло. За всеки, който залага онлайн – и особено за потребителите на електронни портфейли като Payz – познаването на регулаторната рамка не е академичен въпрос, а практическа необходимост, която пряко влияе на сигурността на средствата ви.

НАП като единствен регулатор от 2020 г. – правомощия и контрол

Помня деня, в който Държавната комисия по хазарта беше закрита – мнозина от колегите ми се притесниха, че прехвърлянето на отговорностите към НАП ще създаде хаос. Случи се точно обратното. НАП донесе нещо, което ДКХ нямаше – ресурси и инфраструктура за реално прилагане на закона.

НАП не просто издава лицензи – тя контролира оборотите на операторите, събира данъците и блокира нелицензираните сайтове на ниво интернет доставчик. Към края на 2025 г. НАП е спряла над 180 нелицензирани сайта за онлайн залози. Директорът на отдела за надзор върху хазарта Александър Попов заяви, че се надява да няма драстични законодателни промени, защото пазарът е отворен и расте стабилно, а повечето международни оператори вече присъстват в България. Тази позиция е значима – тя сигнализира стабилност, не затягане.

Правомощията на НАП включват издаване и отнемане на лицензи, проверка на финансовата стабилност на операторите, контрол на рекламната дейност и защита на играчите чрез изисквания за самоограничаване. На практика НАП е комбинация от лицензиращ орган, данъчен контрольор и защитник на потребителите – функции, които в други държави се разпределят между няколко институции. Тази концентрация на правомощия има своите предимства – няма бюрократично прехвърляне между ведомства, решенията се вземат бързо и отговорността е ясна.

За потребителите това означава едно: ако имате проблем с лицензиран оператор, знаете точно към кого да се обърнете. НАП приема жалби от играчи и може да задължи оператора да разреши спора. Този механизъм не е перфектен – процесът може да бъде бавен – но самото му съществуване е дисциплиниращо за операторите.

Лицензионен режим – изисквания за оператори от 2024 г.

Числата тук са красноречиви и показват, че България не раздава лицензи на всеки, който поиска. Минималната инвестиция за онлайн хазартен лиценз е увеличена от 255 645 евро на 383 468 евро през 2024 г. Тази сума е гаранционен депозит – тя трябва да бъде блокирана по сметка, докато операторът има лиценз. Целта е ясна: на пазара остават само финансово стабилни компании.

От 1 януари 2024 г. хазартните оператори плащат 10% корпоративен данък и 20% данък върху GGR (Gross Gaming Revenue – брутни приходи от хазарт). Тези данъчни ставки са сред по-умерените в Европа, което прави България привлекателна за международни оператори – в много западноевропейски държави данъкът върху GGR достига 30-35%. Приходите в държавната хазна от онлайн оператори през 2023 г. са 214.4 милиона лева – значителна сума, която показва, че хазартната индустрия е реален и нарастващ източник на бюджетни приходи. През 2022 г. приходите от хазарт в бюджета са нараснали с 36% спрямо предходната година, от 240 на 327 милиона лева – тенденция, която обяснява защо държавата поддържа регулиран пазар, а не забранителен.

Лицензът е валиден за определен период и подлежи на подновяване при спазване на всички изисквания. Операторите трябва да отговарят на технически изисквания за сигурност на платформата, да предлагат инструменти за самоограничаване на играчите, да поддържат система за отчитане на транзакциите и да спазват правилата за реклама (или по-точно – забраната за реклама от 2024 г.). Несъответствието може да доведе до отнемане на лиценза – и НАП е доказала, че прилага тази мярка на практика, а не само на хартия.

Забраната на хазартна реклама от април 2024 г. – обхват и последствия

Тази промяна беше най-радикалната в историята на българската хазартна регулация и тя фундаментално промени начина, по който операторите достигат до потенциални клиенти. През април 2024 г. е приета пълна забрана на хазартна реклама по телевизия, радио, вестници и интернет – обхват, който не оставя практически никакъв легален рекламен канал за хазартните оператори. Александър Попов от НАП е коментирал, че когато става въпрос за конкурентоспособност, най-важната промяна е свързана с рекламата – нови ограничения за българския пазар, свързани предимно със съдържанието и местата за реклама. Тази забрана е сред най-строгите в Европа и поставя България в компанията на държави като Италия и Испания по отношение на рекламните рестрикции.

На практика забраната означава, че лицензираните оператори вече не могат да рекламират услугите си чрез традиционните канали – нито по телевизия, нито в интернет, нито на билбордове. Това има двоен ефект, който заслужава внимание. От една страна, намалява агресивното рекламиране, което може да стимулира хазартна зависимост – нещо, което е особено важно с оглед на данните за над 54 000 регистрирани хазартно зависими в страната. От друга – затруднява нови играчи да намерят лицензирани оператори, което парадоксално може да ги тласне към нелицензирани сайтове, рекламиращи се чрез неконтролирани канали.

За потребителите на Payz забраната има непряко, но реално значение. Тъй като операторите не могат да рекламират, информацията за това кой приема Payz и при какви условия трябва да се търси активно – чрез регистъра на НАП, чрез информационни ресурси или чрез директно посещение на сайтовете на операторите. Забраната не означава, че играенето е забранено – тя означава, че информирането е отговорност на играча, а не на оператора. Въпросът за легалността на EcoPayz става още по-актуален в този контекст – играчите трябва сами да проверяват лицензите и сами да се информират за условията.